Реализирани проекти през 2021 г.:

  1.  81 СУ „Виктор Юго“ гр. София с проект за „Растяща класна стая сред природата“
  2. ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Порой с идеи за поставяне на контейнери за разделно събиране на хартия, пластмаса и метал, и стъкло, както и създаване на компостер за естествени отпадъци и информационни табла.
  3. Професионална гимназия по селско стопанство и транспорт “Никола Йонков Вапцаров” гр. Левски с проект за намаляване на консумация на пластмасови бутилки, еднократни санитарни опаковки и хартия чрез монтаж на пречистваща система на чешмяната вода, поставянето на диспенсъри за сапун и сешоари за ръце.
  4. Професионална гимназия по мениджмънт и хранителни технологии гр. Плевен с идея за създаване на 100% биоразградими чашки от пшенични трици за многократна употреба.
  5. Специално училище за ученици с увреден слух “Проф. д-р Дечо Денев” гр. София с дейности за компостиране и използване на дъждовна вода, създаване на органична градина и прилагане на градско биологично земеделие.
  6. Основно училище “Св. Св. Кирил и Методий” гр. Стралджа с инициатива за естетизиране на училищната среда чрез екоакции за почистване, озеленяване, зацветяване и засаждане и създаване на Ученически информационен екоцентър с цел устойчивост на формираните умения и нагласи за чиста околна среда.
  7. ЧОУ “Димитър Екимов” с. Русаля с идея за зелена класна стая на открито, създадена от основно рециклирани бутилки с помощта на учениците, които сами ще изградят мебели от тези бутилки и ще поддържат тази стая.
  8. ОУ “Отец Паисий” с. Огняново с проект за „КАПИТАН ПЛАНЕТА“, целящ повишаването на образоваността на ученици и жители на селото относно проблемите с околната среда, реализиране на вело поход, провеждане на събития, работилница и изложба.

Slide Slide Slide Slide Slide Slide

Блажка Димитрова от Zero Waste за проведени обучения 2021

„Заедно за един по-добър свят с Henkel България“

Вече повече от 8 години живея с философията на нулевия отпадък, а повече от 4 години споделям знанието си пред големи аудитории не само в България, но и в САЩ и Европа. 

Започнах да посещавам и училища и да разказвам на децата за различните начини да бъдат героите на планетата Земя, да бъдат нейни пазители. Защото оказа се, децата се вълнуват истински от живота на онази костенурка, която е със сламка в носа; или онзи кит, в който са открили куп пластмасови отпадъци – сред който леген, топка, джапанки и куп други.

И тогава реших, че когато имам възможност, винаги ще посещавам българските училища и ще вдъхновявам децата да бъдат посланици на идеите за намаляване на отпадъка.

През годините посещавах основно и само софийски училища, защото са близо и сравнително лесно стигам до тях. През изминалата година като част от проекта на Хенкел България „Заедно за един по-красив свят“ започнах да посещавам и училища извън София и много голяма част от тези училища бяха в българските села. 

Тази половин година, в която бях част от проекта на Henkel България, бе най-вълнуващото време, защото имах възможността да видя деца от различни социални групи, в различни краища на България, но всички с голям ентусиазъм.

Въодушевена съм от ентусиазма на децата по основните теми заложени в проекта на Henkel – „Пести ресурси. По-малко пластмаса. Да опазваме околната среда.“  Най-вълнуващото по време на проекта е, беше голямото желание на децата да научат нови неща. Правиха торби от стари тениски, изхвърляха разделно отпадъци и участваха във викторина с въпроси за околната среда. Учителите също се включиха, просто защото е толкова интересно да научаваш нови неща и да създаваш „от нищо нещо“ с ръцете си.

Помня учениците от училището във Велинград – бяха само девойки от 9, 10, 11 клас и с тях успяхме да обсъдим детайлно всички онези отпадъци, които като жени създаваме. Говорихме за козметика, дрехи и живота на жените.

В едно софийско училище пък бяха само момчета – там езикът беше доста по-различен. Момчетата на 15,16 и 17 години са истинско предизвикателство, но помня едно конкретно момче, което знаеше толкова много за околната среда, че в един момент го оставих той да разкаже на съучениците си за рециклирането и управлението на отпадъците в България. Беше вдъхновяващо, а аз самата научих няколко нови неща. Всъщност, аз учех през цялото време.

В с. Русаля – частно училище за изоставени децa- децата бяха около 20 на брой – между 1 и 8 клас – всички заедно. Докато си говорихме по темата за рециклирането, активно се включваха с въпроси и искаха да научат колкото се може повече и на изпращане тичаха след колата …и се смееха, махаха ми и викаха „Да се върнете пак!“.

Благодарна съм, че имах възможност да се докосна до толкова деца с различни съдби и интереси, че имах възможност да се вдъхновя самата аз от тяхната сила за промяна и желание да живеят. 

Всяко училище, което посетих, остави следа у мен. По-важното обаче е, че децата в училище жадуват за нови интересни знания, грижа ги е за природата и наистина си тръгват вдъхновени от срещи с хора извън тези в ежедневието в училище. Учениците са и тези, които раждат идеи, които може да се окажат в основата на решения на проблеми, с който се сблъскваме ние „големите“. Децата имат и нагласата на „Всичко е възможно“, което при нас „големите“ често се оказва спирачка да реализираме мечтите и целите си. 

Щастлива съм, че открих чрез проекта „Заедно за един по-красив свят“ още един смисъл в моя живот – да правя това, на което съм се посветила. Мечтая си да достигна до всяко едно училище в България, а моят пример да последват още много млади хора и да отделят от времето си за посещения на нечия класна стая и среща с учениците.

Приключението за мен продължава.